Dec 3, 2018, 10:02 AM

ЗАБЛУДА

  Poetry
935 0 0

Докосваш се до Божието слово, 

да следваш него се стремиш, 

но натежва, сякаш е олово, 

кривваш и току се провиниш.

 

Не смей в Бога, нивга да се вричаш.

Дори в човек недей да се кълнеш, 

недей и ако силно го обичаш. 

Причината, току ще разбереш. 

 

Илюзията с светлото начало

след пътя ти осеян с добрини, 

все има някой, нещо загрубяло

в теб, току погледнат отстрани. 

 

Пърхащ с криле на пеперуда 

крехки, като земния ти път. 

Ще си безсмъртен, знаеш ли заблуда е. 

Заблуда е и пътят без грехът. 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Божкова All rights reserved.

01.12.2018год.

МаЖор 

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...