Заблудата: Вечност!...

Последната вълна когато блъсна –

все още от Стихията замаян –

развеях флага на Заблуда късна,

че Щастието чака ме в Безкрая...

Една Жена на пристана остана

и обеща да ме обича вечно,

но аз замръкнал после в Океана

сам проумях:

и колко е далечно,

и тъй е недостъпно за разбиране

това, което „Вечност” лекомислено

приели сме наивно с подразбиране...

... А всъщност от Жреците е измислено...

... че да привличат богомолци в Храма

създали те голямата Заблуда,

а хората в красивата измама

повярвали с Надеждата си луда:

– безсмъртни да са както Боговете

и като тях щастливи до Безкрая,

Животът им не с дни, а с вековете

в една вълшебна приказка да трае...

... Тъй трудно е било да се приеме:

– защо в несправедливост безсърдечна,

Творецът сам не е предвидил Време

Съдбата ни в Света да бъде вечна...

И нашият Живот – събран в „тирето”

делящо две съвсем случайни дати –

ще бъде само Времето, което

към Вечността без жал ще ни запрати!...

Как може да е вечна любовта ни,

когато ние, хората, сме смъртни!?...

От пръст създадени, на пръст ще станем...

(Но с нас и Боговете ще са мъртви!...)

А и Звездите в своята далечност,

запомнили на Времето зората,

умират и единствената „Вечност”*

оставаща след тях е Светлината...

И даже за Вселената се знае,

че все се разширява безконечно,

и някой ден сама ще стигне Края...**

– А тя ни е мерилото за „вечно”!...

Но там, отвъд, в Космическото „нищо”

Матрици има може би, готови

след Взрив от термоядрено огнище ***

– Светът да тръгне по пътеки нови...

... Твърди се, че безсмъртни са Душите,

телата ни единствено са тленни,

но то е номер също на Жреците

и техните религии проблемни...

А ние и до днес дори не знаем –

Душите ни фактически каквó са,

че във Животът, даден ни назаем,

безмъртието в тях ни омагьóса!...

Твърдим и, че обичаме с Душите,

но в страстен възел сплитаме телата

и на плътта избираме игрите

пред съзерцанието на Душата...

... Измислили сме Дявола и Бога –

Душите ни по право са божествени...

... А за телата ни: съдба по-строга,

обречени на Дявола естествено...

Но може би, че с хиляди забрани

Жреците ни следят: „Да не грешите!!!”

и към Страстта дори редят закани –

при Дявола отиват и: Душите...

... Унесен в мисли, чувства, и представи,

пред мене в пустошта на Океана,

Жената дето на брега оставих:

– като видение с влудяващ чар застана...

В миг всички ветрове се „заковаха”

с вълните, от Луната укротени...

В очакване на бурята заспаха...

... А звезден дъжд се лееше над мене...

... Една Звезда проряза Необята,

но изгоря пресичайки Всемира...

– Не ѝ достигна Време до Земята,

а и за отговора, който диря!...

Едно време в Океана

*много от загадъчните звезди, на нощнот небе –

отдавна са мъртви, а това което виждаме е

само светлната им пътуваща милиарди години из

Космоса.

** Вселената (Вселените?) се разширява/ – ат непрекъснато.

За това откритие е присъдена Нобеловата награда

през 2011 год.

***Преди 13.8 милиарда години с Големият взрив е

започнало всичко: Времето, Пространството,Материя-

та, Живота. Ние...

... Какво е било преди това: „Нищо”!?!?!...