Aug 8, 2019, 3:42 PM

Заблудата: Вечност!... 

  Poetry » Phylosophy, Odys and poems
368 1 1

 

Заблудата: Вечност!...

 

Последната вълна когато блъсна

все още от Стихията замаян

развеях флага на Заблуда късна,

че Щастието чака ме в Безкрая...

 

Една Жена на пристана остана

и обеща да ме обича вечно,

но аз замръкнал после в Океана

сам проумях:

и колко е далечно,

 

и тъй е недостъпно за разбиране

това, което „Вечност” лекомислено

приели сме наивно с подразбиране...

... А всъщност от Жреците е измислено...

 

... че да привличат богомолци в Храма

създали те голямата Заблуда,

а хората в красивата измама

повярвали с Надеждата си луда:

 

– безсмъртни да са както Боговете

и като тях щастливи до Безкрая,

Животът им не с дни, а с вековете

в една вълшебна приказка да трае...

 

... Тъй трудно е било да се приеме:

– защо в несправедливост безсърдечна,

Творецът сам не е предвидил Време

Съдбата ни в Света да бъде вечна...

 

И нашият Живот – събран в „тирето

делящо две съвсем случайни дати –

ще бъде само Времето, което

към Вечността без жал ще ни запрати!...

 

Как може да е вечна любовта ни,

когато ние, хората, сме смъртни!?...

От пръст създадени, на пръст ще станем...

(Но с нас и Боговете ще са мъртви!...)

 

А и Звездите в своята далечност,

запомнили на Времето зората,

умират и единствената „Вечност*

оставаща след тях е Светлината...

 

И даже за Вселената се знае,

че все се разширява безконечно,

и някой ден сама ще стигне Края...**

– А тя ни е мерилото завечно”!...

 

Но там, отвъд, в Космическото „нищо

Матрици има може би, готови

след Взрив от термоядрено огнище ***

– Светът да тръгне по пътеки нови...

 

... Твърди се, че безсмъртни са Душите,

телата ни единствено са тленни,

но то е номер също на Жреците

и техните религии проблемни...

 

А ние и до днес дори не знаем

Душите ни фактически каквó са,

че във Животът, даден ни назаем,

безмъртието в тях ни омагьóса!...

 

Твърдим и, че обичаме с Душите,

но в страстен възел сплитаме телата

и на плътта избираме игрите

пред съзерцанието на Душата...

 

... Измислили сме Дявола и Бога

Душите ни по право са божествени...

... А за телата ни: съдба по-строга,

обречени на Дявола естествено...

 

Но може би, че с хиляди забрани

Жреците ни следят:Да не грешите!!!”

и към Страстта дори редят закани

при Дявола отиват и: Душите...

 


 

... Унесен в мисли, чувства, и представи,

пред мене в пустошта на Океана,

Жената дето на брега оставих:

– като видение с влудяващ чар застана...

 

В миг всички ветрове се „заковаха

с вълните, от Луната укротени...

В очакване на бурята заспаха...

... А звезден дъжд се лееше над мене...

 

... Една Звезда проряза Необята,

но изгоря пресичайки Всемира...

 

– Не ѝ достигна Време до Земята,

а и за отговора, който диря!...

 

 

Едно време в Океана

*много от загадъчните звезди, на нощнот небе

отдавна са мъртви, а това което виждаме е

само светлната им пътуваща милиарди години из

Космоса.

** Вселената (Вселените?) се разширява/ ат непрекъснато.

За това откритие е присъдена Нобеловата награда

през 2011 год.

***Преди 13.8 милиарда години с Големият взрив е

започнало всичко: Времето, Пространството,Материя-

та, Живота. Ние...

... Какво е било преди това: „Нищо”!?!?!...

© Коста Качев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • в Космическото „нищо”
    Матрици има може би, готови
    след Взрив от термоядрено огнище *** - Качев, толкова си широкоскроен и всеобхватен, такова удоволствие за мен е да те чета! Благодаря ти!

    Животът е низ от пътувания и очакване!

    https://otkrovenia.com/bg/kartini/pismo-v-butilka-22

    Когато слънцето залязва
    и с огнени талази по баира
    се спусне вечерта,
    небето се целува със морето -
    ражда се нощта,
    една любов потъва в мрака -
    моряка тя очаква на брега...
Random works
: ??:??