Заблудата: Вечност!...
Последната вълна когато блъсна –
все още от Стихията замаян –
развеях флага на Заблуда късна,
че Щастието чака ме в Безкрая...
Една Жена на пристана остана
и обеща да ме обича вечно,
но аз замръкнал после в Океана
сам проумях:
и колко е далечно,
и тъй е недостъпно за разбиране
това, което „Вечност” лекомислено ...