8.08.2019 г., 15:42

Заблудата: Вечност!...

679 1 1

 

Заблудата: Вечност!...

 

Последната вълна когато блъсна

все още от Стихията замаян

развеях флага на Заблуда късна,

че Щастието чака ме в Безкрая...

 

Една Жена на пристана остана

и обеща да ме обича вечно,

но аз замръкнал после в Океана

сам проумях:

и колко е далечно,

 

и тъй е недостъпно за разбиране

това, което „Вечност” лекомислено

приели сме наивно с подразбиране...

... А всъщност от Жреците е измислено...

 

... че да привличат богомолци в Храма

създали те голямата Заблуда,

а хората в красивата измама

повярвали с Надеждата си луда:

 

– безсмъртни да са както Боговете

и като тях щастливи до Безкрая,

Животът им не с дни, а с вековете

в една вълшебна приказка да трае...

 

... Тъй трудно е било да се приеме:

– защо в несправедливост безсърдечна,

Творецът сам не е предвидил Време

Съдбата ни в Света да бъде вечна...

 

И нашият Живот – събран в „тирето

делящо две съвсем случайни дати –

ще бъде само Времето, което

към Вечността без жал ще ни запрати!...

 

Как може да е вечна любовта ни,

когато ние, хората, сме смъртни!?...

От пръст създадени, на пръст ще станем...

(Но с нас и Боговете ще са мъртви!...)

 

А и Звездите в своята далечност,

запомнили на Времето зората,

умират и единствената „Вечност*

оставаща след тях е Светлината...

 

И даже за Вселената се знае,

че все се разширява безконечно,

и някой ден сама ще стигне Края...**

– А тя ни е мерилото завечно”!...

 

Но там, отвъд, в Космическото „нищо

Матрици има може би, готови

след Взрив от термоядрено огнище ***

– Светът да тръгне по пътеки нови...

 

... Твърди се, че безсмъртни са Душите,

телата ни единствено са тленни,

но то е номер също на Жреците

и техните религии проблемни...

 

А ние и до днес дори не знаем

Душите ни фактически каквó са,

че във Животът, даден ни назаем,

безмъртието в тях ни омагьóса!...

 

Твърдим и, че обичаме с Душите,

но в страстен възел сплитаме телата

и на плътта избираме игрите

пред съзерцанието на Душата...

 

... Измислили сме Дявола и Бога

Душите ни по право са божествени...

... А за телата ни: съдба по-строга,

обречени на Дявола естествено...

 

Но може би, че с хиляди забрани

Жреците ни следят:Да не грешите!!!”

и към Страстта дори редят закани

при Дявола отиват и: Душите...

 


 

... Унесен в мисли, чувства, и представи,

пред мене в пустошта на Океана,

Жената дето на брега оставих:

– като видение с влудяващ чар застана...

 

В миг всички ветрове се „заковаха

с вълните, от Луната укротени...

В очакване на бурята заспаха...

... А звезден дъжд се лееше над мене...

 

... Една Звезда проряза Необята,

но изгоря пресичайки Всемира...

 

– Не ѝ достигна Време до Земята,

а и за отговора, който диря!...

 

 

Едно време в Океана

*много от загадъчните звезди, на нощнот небе

отдавна са мъртви, а това което виждаме е

само светлната им пътуваща милиарди години из

Космоса.

** Вселената (Вселените?) се разширява/ ат непрекъснато.

За това откритие е присъдена Нобеловата награда

през 2011 год.

***Преди 13.8 милиарда години с Големият взрив е

започнало всичко: Времето, Пространството,Материя-

та, Живота. Ние...

... Какво е било преди това: „Нищо”!?!?!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • в Космическото „нищо”
    Матрици има може би, готови
    след Взрив от термоядрено огнище *** - Качев, толкова си широкоскроен и всеобхватен, такова удоволствие за мен е да те чета! Благодаря ти!

    Животът е низ от пътувания и очакване!

    https://otkrovenia.com/bg/kartini/pismo-v-butilka-22

    Когато слънцето залязва
    и с огнени талази по баира
    се спусне вечерта,
    небето се целува със морето -
    ражда се нощта,
    една любов потъва в мрака -
    моряка тя очаква на брега...

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...