7 ago 2012, 11:28  

Заблудена

  Poesía » Otra
964 0 1

Сърдиш се, че те ревнувам,

но май имам причина.
Аз всяка нощ дори те сънувам,
а ти при нея замина.

Пред мене ти нея избра,
може би защото е по-красива,
а може би е просто поредната,
която в сърцето ти обич налива?

Дали тя на мене прилича
и за всичко ще си мълчи?
Просто недей го отрича...
аз те обичах, а ти ме нарани!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Петкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Вместо да се хабите с писане, ударете Му един хубав бой

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....