21 ene 2006, 14:10

Заблуждение

  Poesía
1K 0 1
Когато технологиите крачат-
гигантски зверове в объркан свят
уплашени до смърт бедняци плачат,
че покрив нямат и ще продадат
душите си за купа боб и вярност
към кучета със виртуален цвят-
творенията на човек от мрака,
за който плаща цял един живот.
Смирение продал за алчна гордост-
трепери сапиенса от възторг
пред своите измислени животи-
модели на смъртта във образ нов.
Суетна слава...В тинята заровил
главата си, претърсва своя свят
за истина. Със цвят на болна пролет,
посреща го измислицата пак.
А в мрака светлината го огрява
и чака милостиво да прозре,
че свинска кожа даже със позлата
квичи си със гласеца на прасе.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Филипова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много актуално. Идеята се подсилва от точния изказ. Поздравления

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...