21 ene 2006, 14:10

Заблуждение

  Poesía
1K 0 1
Когато технологиите крачат-
гигантски зверове в объркан свят
уплашени до смърт бедняци плачат,
че покрив нямат и ще продадат
душите си за купа боб и вярност
към кучета със виртуален цвят-
творенията на човек от мрака,
за който плаща цял един живот.
Смирение продал за алчна гордост-
трепери сапиенса от възторг
пред своите измислени животи-
модели на смъртта във образ нов.
Суетна слава...В тинята заровил
главата си, претърсва своя свят
за истина. Със цвят на болна пролет,
посреща го измислицата пак.
А в мрака светлината го огрява
и чака милостиво да прозре,
че свинска кожа даже със позлата
квичи си със гласеца на прасе.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Филипова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много актуално. Идеята се подсилва от точния изказ. Поздравления

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...