Jan 21, 2006, 2:10 PM

Заблуждение

  Poetry
1K 0 1
Когато технологиите крачат-
гигантски зверове в объркан свят
уплашени до смърт бедняци плачат,
че покрив нямат и ще продадат
душите си за купа боб и вярност
към кучета със виртуален цвят-
творенията на човек от мрака,
за който плаща цял един живот.
Смирение продал за алчна гордост-
трепери сапиенса от възторг
пред своите измислени животи-
модели на смъртта във образ нов.
Суетна слава...В тинята заровил
главата си, претърсва своя свят
за истина. Със цвят на болна пролет,
посреща го измислицата пак.
А в мрака светлината го огрява
и чака милостиво да прозре,
че свинска кожа даже със позлата
квичи си със гласеца на прасе.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Филипова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много актуално. Идеята се подсилва от точния изказ. Поздравления

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...