Jan 21, 2006, 2:10 PM

Заблуждение

  Poetry
1K 0 1
Когато технологиите крачат-
гигантски зверове в объркан свят
уплашени до смърт бедняци плачат,
че покрив нямат и ще продадат
душите си за купа боб и вярност
към кучета със виртуален цвят-
творенията на човек от мрака,
за който плаща цял един живот.
Смирение продал за алчна гордост-
трепери сапиенса от възторг
пред своите измислени животи-
модели на смъртта във образ нов.
Суетна слава...В тинята заровил
главата си, претърсва своя свят
за истина. Със цвят на болна пролет,
посреща го измислицата пак.
А в мрака светлината го огрява
и чака милостиво да прозре,
че свинска кожа даже със позлата
квичи си със гласеца на прасе.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Филипова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много актуално. Идеята се подсилва от точния изказ. Поздравления

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...