11 feb 2010, 22:26

Заблуждение

  Poesía
1.1K 0 1

Накара ме да вярвам, че те има,

а също, че очите ти са сини.

И всеки ред, от теб написан,

от разума ми с всяка дума взима.

 

Накара ме да вярвам, че има слънце

в безлунна, сляпа  нощ, пропита с мрак.

И всеки ред, от теб написан,

отронва от ума ми зрънце.

 

Накара ме да вярвам в теб,

да чакам твоето отсъствие

очите ми да просветли.

И в мълчание печално

сама да разговарям с твоето присъствие.

 

И всеки ред, от теб написан,

ме кара от теб да чакам усмивка от хартия.

И когато в погледа ми се редуват светлина и мрак,

дали лика ти обещан да диря в синьото мастило?

 

                                                                                                  08.02.2010г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виола Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...