Накара ме да вярвам, че те има,
а също, че очите ти са сини.
И всеки ред, от теб написан,
от разума ми с всяка дума взима.
Накара ме да вярвам, че има слънце
в безлунна, сляпа нощ, пропита с мрак.
И всеки ред, от теб написан,
отронва от ума ми зрънце.
Накара ме да вярвам в теб,
да чакам твоето отсъствие
очите ми да просветли.
И в мълчание печално ...