Заблуждение

...И пълниш липси,
кърпиш скъсани мечти,
залъгваш таз душа, че си щастлив,
ала тя ти търси сметка,
още щом затворил си очи.
...И катериш върхове,
гониш шеметни успехи,
до момента, в който станеш пак дете
и осъзнаеш, че няма нужда от доспехи.
...И трупаш все материя
със заблудата, че така човекът е велик,
робуваш на илюзиите до истерия
и сам превръщаш се във мъченик.
...А всъщност, смисълът е друг
и разбираш, че изгубил си следата,
едва, когато се превие гръб
и в гърдите заболи душата.