...И пълниш липси,
кърпиш скъсани мечти,
залъгваш таз душа, че си щастлив,
ала тя ти търси сметка,
още щом затворил си очи.
...И катериш върхове,
гониш шеметни успехи,
до момента, в който станеш пак дете
и осъзнаеш, че няма нужда от доспехи.
...И трупаш все материя
със заблудата, че така човекът е велик,
робуваш на илюзиите до истерия
и сам превръщаш се във мъченик.
...А всъщност, смисълът е друг
и разбираш, че изгубил си следата,
едва, когато се превие гръб
и в гърдите заболи душата.