3 feb 2009, 13:56
Заболяха реките...
Заболяха реките.
Надежди съхнеха.
Вкамени се молитва.
Риби търсеха въдица.
Гласове заприиждаха,
по върбите се спускаха.
Светлина се процеждаше
на реката по устните.
Облаците се носеха
много бавно и тихо.
А реките умираха.
Спомен ставаше Истър.
Плитко беше дълбокото,
а пък давеше вярата.
Облаците не идваха.
Прах забули олтарите.
Ревна страшно морето.
И водите му хукнаха
наобратно, където
смърт заприщваше устия.
Надежди съхнеха.
Вкамени се молитва.
Риби търсеха въдица.
Гласове заприиждаха,
по върбите се спускаха.
Светлина се процеждаше
на реката по устните.
Облаците се носеха
много бавно и тихо.
А реките умираха.
Спомен ставаше Истър.
Плитко беше дълбокото,
а пък давеше вярата.
Облаците не идваха.
Прах забули олтарите.
Ревна страшно морето.
И водите му хукнаха
наобратно, където
смърт заприщваше устия.
© Лили Радоева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
...! Въздействаш!
-
Харесва ми да те чета!
-
хубаво!
Поздравления! -
Удоволствие да се прочете!
-
Поздравления!!!!
-
Силен стих!
Привет! -
Динамично и мъдро! "Спомен ставаше Истър?
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
