Заболяха реките...
Заболяха реките.
Надежди съхнеха.
Вкамени се молитва.
Риби търсеха въдица.
Гласове заприиждаха,
по върбите се спускаха.
Светлина се процеждаше
на реката по устните.
Облаците се носеха
много бавно и тихо.
А реките умираха.
Спомен ставаше Истър.
Плитко беше дълбокото,
а пък давеше вярата.
Облаците не идваха.
Прах забули олтарите.
Ревна страшно морето.
И водите му хукнаха
наобратно, където
смърт заприщваше устия.
Надежди съхнеха.
Вкамени се молитва.
Риби търсеха въдица.
Гласове заприиждаха,
по върбите се спускаха.
Светлина се процеждаше
на реката по устните.
Облаците се носеха
много бавно и тихо.
А реките умираха.
Спомен ставаше Истър.
Плитко беше дълбокото,
а пък давеше вярата.
Облаците не идваха.
Прах забули олтарите.
Ревна страшно морето.
И водите му хукнаха
наобратно, където
смърт заприщваше устия.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лили Радоева Все права защищены
