16 mar 2013, 10:37

Забраненият плод

1.1K 1 0

Идвам при теб с наведена глава, чакам плодовете ти, 

докосващи небето, да прегърнат засрамената ми снага.

 

Гъсеницата, щъкаща покрай тях, в пеперуда се превърна,

време е да надигна рамена и с поглед някак да опитам да ги върна.

 

Нося дървен стол да се повдигна, той се изкачва

по златна стълба, победоносно отгоре ми намига.

 

Студено е - лавата се превръща в лед, тук съм да опитам пак,

няма никой друг в този леден мрак.

 

Слънцето изгряло - друг и други са се появили,

аз пак съм тук, но нямам вече сили.

 

Опитах с желание, причиняващо рани,

опитах с вяра, лекуваща болка,

опитах с надежда, силна като боздуган,

да съборя стената пред твоята сянка.

 

Убедих всички, че те заслужавам - не убедих теб!

Поставям последната част от пъзела - предавам се

и с плачещи очи загасявам пъкъла! 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...