Идвам при теб с наведена глава, чакам плодовете ти, 

докосващи небето, да прегърнат засрамената ми снага.

Гъсеницата, щъкаща покрай тях, в пеперуда се превърна,

време е да надигна рамена и с поглед някак да опитам да ги върна.

Нося дървен стол да се повдигна, той се изкачва

по златна стълба, победоносно отгоре ми намига.

Студено е - лавата се превръща в лед, тук съм да опитам пак,

няма никой друг в този леден мрак.

Слънцето изгряло - друг и други са се появили,

аз пак съм тук, но нямам вече сили.

Опитах с желание, причиняващо рани,

опитах с вяра, лекуваща болка,

опитах с надежда, силна като боздуган,

да съборя стената пред твоята сянка.

Убедих всички, че те заслужавам - не убедих теб!

Поставям последната част от пъзела - предавам се

и с плачещи очи загасявам пъкъла!