Идвам при теб с наведена глава, чакам плодовете ти,
докосващи небето, да прегърнат засрамената ми снага.
Гъсеницата, щъкаща покрай тях, в пеперуда се превърна,
време е да надигна рамена и с поглед някак да опитам да ги върна.
Нося дървен стол да се повдигна, той се изкачва
по златна стълба, победоносно отгоре ми намига.
Студено е - лавата се превръща в лед, тук съм да опитам пак,
няма никой друг в този леден мрак.
Слънцето изгряло - друг и други са се появили,
аз пак съм тук, но нямам вече сили.
Опитах с желание, причиняващо рани,
опитах с вяра, лекуваща болка, ...