2 ago 2007, 14:59

Забранено...

  Poesía
730 0 3

Позволих си да обичам тайно,

влюбих се неволно в нещо,

което знаех, че със сълзи ще платя…

 

Позволих си да се влюбя в тебе,

с ясната идея, че не ще ти аз принадлежа.

 

Търсих те в нощите самотни.

Исках те, намирах те, така

исках твоя свят да покоря.

 

И не зная още колко ще те търся -

без да те откривам при това.

 

Заживях в своя собствена обвивка,

скришом радваше се моята душа,

че макар и твърде късно,

 

но открих те…

И за кратко с теб споделях и мечтах…

 

Днес мълчеше телефонната слушалка.

И надеждата да чуя твоя глас

прекърши се, остана жалка,

 

наранена, неразбираща,

нима?

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Ви, момичета
  • златна нели, прекрасна и добричка си ми ти.
  • "Днес мълчеше телефонната слушалка.
    И надеждата да чуя твоя глас
    прекърши се, остана жалка,
    наранена, неразбираща,
    нима?" - краят на стиха ти е силен и въздйстващ - много ми хареса!!!




Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...