2 авг. 2007 г., 14:59

Забранено...

720 0 3

Позволих си да обичам тайно,

влюбих се неволно в нещо,

което знаех, че със сълзи ще платя…

 

Позволих си да се влюбя в тебе,

с ясната идея, че не ще ти аз принадлежа.

 

Търсих те в нощите самотни.

Исках те, намирах те, така

исках твоя свят да покоря.

 

И не зная още колко ще те търся -

без да те откривам при това.

 

Заживях в своя собствена обвивка,

скришом радваше се моята душа,

че макар и твърде късно,

 

но открих те…

И за кратко с теб споделях и мечтах…

 

Днес мълчеше телефонната слушалка.

И надеждата да чуя твоя глас

прекърши се, остана жалка,

 

наранена, неразбираща,

нима?

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря Ви, момичета
  • златна нели, прекрасна и добричка си ми ти.
  • "Днес мълчеше телефонната слушалка.
    И надеждата да чуя твоя глас
    прекърши се, остана жалка,
    наранена, неразбираща,
    нима?" - краят на стиха ти е силен и въздйстващ - много ми хареса!!!




Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...