Забранено е виждам лика ти,
забранено е да чувам гласът ти,
забранено е дори да ти пиша,
а без теб не мога да дишам!
Забранено е да те докосвам,
да гледам очите вълшебни,
колкото и ръце да кръстосвам,
сами се протягат към тебе!
Позволи ми да те сънувам,
да търся устните твои в мрака,
името твое аз да бълнувам,
за теб вечно сърцето ще чака!
© Калоян Димитров Todos los derechos reservados