30 ene 2011, 21:29

Забраних си... да умирам 

  Poesía
756 0 2

Отдавна с тебе станахме затворници

в килия, пълна със съблазън и грях.

А денем сме по-мъртви дори от покойници,

разстреляни не с куршуми, а с думи от кал.

 

 

И всеки път анорексично отслабвах,

когато знаех, че ме мразиш за час или два.

Но полудявах, когато с очи ме обладаваш

и късаш оковите на изкривената ми свобода.

 

 

Тогава без задръжки вдишвах от света ти

и изтръгвах всички свои страхове.

Тогава бях Единствената не само на думи,

защото думите отдавна нямаха свое небе.

 

 

След теб повече не искам нищо,

ще остана само с чувството, че съм те обичала.

И когато сърцето ми започне да спира,

ще дишам... защото си забраних да умирам...

© Инна Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • <a href="http://smiles.33b.ru/smile.171983.html" target="_blank"><img src="http://s20.rimg.info/db82ca14a8535adf51906e2a3ffae132.gif" border="0" /></a>
    Честит празник, Инна!
    Прекрасно стихотворение...
  • ехх
Propuestas
: ??:??