Забраних си... да умирам
Отдавна с тебе станахме затворници
в килия, пълна със съблазън и грях.
А денем сме по-мъртви дори от покойници,
разстреляни не с куршуми, а с думи от кал.
И всеки път анорексично отслабвах,
когато знаех, че ме мразиш за час или два.
Но полудявах, когато с очи ме обладаваш
и късаш оковите на изкривената ми свобода.
Тогава без задръжки вдишвах от света ти
и изтръгвах всички свои страхове.
Тогава бях Единствената не само на думи,
защото думите отдавна нямаха свое небе.
След теб повече не искам нищо,
ще остана само с чувството, че съм те обичала.
И когато сърцето ми започне да спира,
ще дишам... защото си забраних да умирам...
© Инна All rights reserved.
