Забраних си... да умирам

inn4etoo (Инна)
47 22

30 янв. 2011 г., 21:29

Поэзия

764 0 2

Отдавна с тебе станахме затворници

в килия, пълна със съблазън и грях.

А денем сме по-мъртви дори от покойници,

разстреляни не с куршуми, а с думи от кал.

И всеки път анорексично отслабвах,

когато знаех, че ме мразиш за час или два.

Но полудявах, когато с очи ме обладаваш

и късаш оковите на изкривената ми свобода.

Тогава без задръжки вдишвах от света ти

и изтръгвах всички свои страхове.

Тогава бях Единствената не само на думи,

защото думите отдавна нямаха свое небе.

След теб повече не искам нищо,

ще остана само с чувството, че съм те обичала.

И когато сърцето ми започне да спира,

ще дишам... защото си забраних да умирам...