З А Б Р А В А
Ела и сърцето ми тъжно
със мъничко радост обвий!
Ела, рамената ми тръпни
със топла прегръдка покрий!
Ела и за миг във забрава
пак ще потъна до теб!
Тъга като сняг се стопява
и радост танцува навред,
когато ме нежно докосваш,
когато ми тихо шептиш,
когато с очи ме поглъщаш,
забрава ми сладка дариш.
Забрава копнея горещо
за изтерзано сърце,
забрава за морни клепачи,
за тъжното бледо лице.
Забрава – балсам да ми бъде!
Обвий ме във твойте ръце!
© Стойна Димова Todos los derechos reservados