14 feb 2008, 8:37

Забравата отдавна вири нос

718 0 5
Самотна гара, скършен коловоз,
а влакът път към бъдещето няма,
забравата отдавна вири нос
в искрата на догаряща цигара.

И е замряло времето във нас,
секундите във нищото отсява.
Ни полъх тих, ни птичи глас,
душите ни във делника долавят.

Но кълни във душите туй зърно -
посятата любов от памти века...
Дали ще израсте или в едно
ще легне в гроба със човека?

Дали или не би? Това е то!
В едни пониква, в други гние.
Намери ли в сърцето ти добро
като вековен дъб ще се извие.

Но сети ли на злобата дъха
и вкаменелостите на сърцето,
умира то, а любовта
поема път в небитието.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....