LYCKI (Росица Петрова)
301 2085
14.02.2008 г., 8:37 ч.

Забравата отдавна вири нос 

  Поезия » Любовна
574 0 5
Самотна гара, скършен коловоз,
а влакът път към бъдещето няма,
забравата отдавна вири нос
в искрата на догаряща цигара.

И е замряло времето във нас,
секундите във нищото отсява.
Ни полъх тих, ни птичи глас,
душите ни във делника долавят.

Но кълни във душите туй зърно -
посятата любов от памти века...
Дали ще израсте или в едно
ще легне в гроба със човека?

Дали или не би? Това е то!
В едни пониква, в други гние.
Намери ли в сърцето ти добро
като вековен дъб ще се извие.

Но сети ли на злобата дъха
и вкаменелостите на сърцето,
умира то, а любовта
поема път в небитието.

© Росица Петрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??