Забравен

В нощта, когато дори щурец не пее,

тих гласец, понесен от вятъра, заговори: 

„Нима забрави ме ти вече?

Не помниш ли това лице, очите,

времето, когато бяхме само двама ни?

Ти обърна гръб на този свят

и изгуби се някъде далеч.

Сега от мен остана само сянка.

Забравен в забравено време.

С болка и надежда протягам аз ръка,

светлината е някъде там, далеч.

И ти си тук, но и не си...

Сърцето ти е забравило всичко.

Кажи ми, накрая някой е загубен –

аз във вчерашния ден или ти в днес?”

И тъй изгуби се гласът в нощта,

отнесен далеч в забравеното време на вчера.