Забравен
Забравен
В нощта, когато дори щурец не пее,
тих гласец, понесен от вятъра, заговори:
„Нима забрави ме ти вече?
Не помниш ли това лице, очите,
времето, когато бяхме само двама ни?
Ти обърна гръб на този свят
и изгуби се някъде далеч.
Сега от мен остана само сянка.
Забравен в забравено време.
С болка и надежда протягам аз ръка,
светлината е някъде там, далеч.
И ти си тук, но и не си...
Сърцето ти е забравило всичко.
Кажи ми, накрая някой е загубен –
аз във вчерашния ден или ти в днес?”
И тъй изгуби се гласът в нощта,
отнесен далеч в забравеното време на вчера.
© Диляна Неделчева All rights reserved.
