12 feb 2011, 14:36

Забравен стих

618 0 1
Забравен стих

Забравен миг
в забравената, тъмна стая,
в забравен стар ковчег
забравен дух там ням лежи -
пазителят забравен на забравени души.

Забравената малка къща
в забравения, прашен град,
забравени мечти изтляват,
забравени слова ума влудяват.

Забравени деца
в забравените коридори тичат,
забравените птици питат: "Накъде?" -
удавници забравени в забравено море.

Забравено от Бога място,
забравен ангел - мъртъв,сив...
Забравил ли си, че си жив?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Задгробник Евотош Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Няка си ми напомня на тежкия пласт сиви прашинки, сгушили се между струните на реалността... някак си не напълно забравени - но пък глъхнещи. Станно - обикновено не пиша коментари (може би защото не винаги имат смисъл за останалите - така е не се сърди )

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....