12 feb 2011, 14:36

Забравен стих

615 0 1
Забравен стих

Забравен миг
в забравената, тъмна стая,
в забравен стар ковчег
забравен дух там ням лежи -
пазителят забравен на забравени души.

Забравената малка къща
в забравения, прашен град,
забравени мечти изтляват,
забравени слова ума влудяват.

Забравени деца
в забравените коридори тичат,
забравените птици питат: "Накъде?" -
удавници забравени в забравено море.

Забравено от Бога място,
забравен ангел - мъртъв,сив...
Забравил ли си, че си жив?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Задгробник Евотош Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Няка си ми напомня на тежкия пласт сиви прашинки, сгушили се между струните на реалността... някак си не напълно забравени - но пък глъхнещи. Станно - обикновено не пиша коментари (може би защото не винаги имат смисъл за останалите - така е не се сърди )

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....