12.02.2011 г., 14:36

Забравен стих

611 0 1
Забравен стих

Забравен миг
в забравената, тъмна стая,
в забравен стар ковчег
забравен дух там ням лежи -
пазителят забравен на забравени души.

Забравената малка къща
в забравения, прашен град,
забравени мечти изтляват,
забравени слова ума влудяват.

Забравени деца
в забравените коридори тичат,
забравените птици питат: "Накъде?" -
удавници забравени в забравено море.

Забравено от Бога място,
забравен ангел - мъртъв,сив...
Забравил ли си, че си жив?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Задгробник Евотош Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Няка си ми напомня на тежкия пласт сиви прашинки, сгушили се между струните на реалността... някак си не напълно забравени - но пък глъхнещи. Станно - обикновено не пиша коментари (може би защото не винаги имат смисъл за останалите - така е не се сърди )

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...