12 февр. 2011 г., 14:36

Забравен стих

617 0 1
Забравен стих

Забравен миг
в забравената, тъмна стая,
в забравен стар ковчег
забравен дух там ням лежи -
пазителят забравен на забравени души.

Забравената малка къща
в забравения, прашен град,
забравени мечти изтляват,
забравени слова ума влудяват.

Забравени деца
в забравените коридори тичат,
забравените птици питат: "Накъде?" -
удавници забравени в забравено море.

Забравено от Бога място,
забравен ангел - мъртъв,сив...
Забравил ли си, че си жив?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Задгробник Евотош Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Няка си ми напомня на тежкия пласт сиви прашинки, сгушили се между струните на реалността... някак си не напълно забравени - но пък глъхнещи. Станно - обикновено не пиша коментари (може би защото не винаги имат смисъл за останалите - така е не се сърди )

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...