12 февр. 2011 г., 14:36

Забравен стих

619 0 1
Забравен стих

Забравен миг
в забравената, тъмна стая,
в забравен стар ковчег
забравен дух там ням лежи -
пазителят забравен на забравени души.

Забравената малка къща
в забравения, прашен град,
забравени мечти изтляват,
забравени слова ума влудяват.

Забравени деца
в забравените коридори тичат,
забравените птици питат: "Накъде?" -
удавници забравени в забравено море.

Забравено от Бога място,
забравен ангел - мъртъв,сив...
Забравил ли си, че си жив?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Задгробник Евотош Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Няка си ми напомня на тежкия пласт сиви прашинки, сгушили се между струните на реалността... някак си не напълно забравени - но пък глъхнещи. Станно - обикновено не пиша коментари (може би защото не винаги имат смисъл за останалите - така е не се сърди )

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...