Земя забравена, далеч от Бога, земя на нищета, мизерия и глад, земя, в която книгите превръщат в огън, а огънят превъплъщава се във хлад...
Ръце овъглени, слепени длани, напразно взираме се в небесата, и късайки със зъби живи рани, кръвта облизваме във тъмнината.
Останали сами, отправяме закани, изплю ни Времето и ний не сме му длъжни, замахнала със острие, Смъртта на танц ни кани и следваме я ние - освирепели, зли. И тъжни...
Опитваме се да убием мисълта, гротескните извивки на нещата, затънали до шия във лайна, строиме паметник на суетата...
* * *
Никога не бива да забравяш предците онова, което повеляват, земята, що отдавна обитаваш, приятели дори да те предават!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.