28 jun 2011, 21:09

Забравена земя

677 0 1
"Забравена земя"

Земя забравена, далеч от Бога,
земя на нищета, мизерия и глад,
земя, в която книгите превръщат в огън,
а огънят превъплъщава се във хлад...

Ръце овъглени, слепени длани,
напразно взираме се в небесата,
и късайки със зъби живи рани,
кръвта облизваме във тъмнината.

Останали сами, отправяме закани,
изплю ни Времето и ний не сме му длъжни,
замахнала със острие, Смъртта на танц ни кани
и следваме я ние - освирепели, зли. И тъжни...

Опитваме се да убием мисълта,
гротескните извивки на нещата,
затънали до шия във лайна,
строиме паметник на суетата...

*                        *                          *

Никога не бива да забравяш
предците онова, което повеляват,
земята, що отдавна обитаваш,
приятели дори да те предават!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Задгробник Евотош Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...