28 июн. 2011 г., 21:09

Забравена земя

671 0 1
"Забравена земя"

Земя забравена, далеч от Бога,
земя на нищета, мизерия и глад,
земя, в която книгите превръщат в огън,
а огънят превъплъщава се във хлад...

Ръце овъглени, слепени длани,
напразно взираме се в небесата,
и късайки със зъби живи рани,
кръвта облизваме във тъмнината.

Останали сами, отправяме закани,
изплю ни Времето и ний не сме му длъжни,
замахнала със острие, Смъртта на танц ни кани
и следваме я ние - освирепели, зли. И тъжни...

Опитваме се да убием мисълта,
гротескните извивки на нещата,
затънали до шия във лайна,
строиме паметник на суетата...

*                        *                          *

Никога не бива да забравяш
предците онова, което повеляват,
земята, що отдавна обитаваш,
приятели дори да те предават!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Задгробник Евотош Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...