Забравена земя
Земя забравена, далеч от Бога,
земя на нищета, мизерия и глад,
земя, в която книгите превръщат в огън,
а огънят превъплъщава се във хлад...
Ръце овъглени, слепени длани,
напразно взираме се в небесата,
и късайки със зъби живи рани,
кръвта облизваме във тъмнината.
Останали сами, отправяме закани,
изплю ни Времето и ний не сме му длъжни,
замахнала със острие, Смъртта на танц ни кани
и следваме я ние - освирепели, зли. И тъжни...
Опитваме се да убием мисълта,
гротескните извивки на нещата,
затънали до шия във лайна,
строиме паметник на суетата...
* * *
Никога не бива да забравяш
предците онова, което повеляват,
земята, що отдавна обитаваш,
приятели дори да те предават!
© Задгробник Евотош All rights reserved.