Забравена земя
Земя забравена, далеч от Бога,
земя на нищета, мизерия и глад,
земя, в която книгите превръщат в огън,
а огънят превъплъщава се във хлад...
Ръце овъглени, слепени длани,
напразно взираме се в небесата,
и късайки със зъби живи рани,
кръвта облизваме във тъмнината.
Останали сами, отправяме закани,
изплю ни Времето и ний не сме му длъжни,
замахнала със острие, Смъртта на танц ни кани
и следваме я ние - освирепели, зли. И тъжни...
Опитваме се да убием мисълта,
гротескните извивки на нещата,
затънали до шия във лайна,
строиме паметник на суетата...
* * *
Никога не бива да забравяш
предците онова, което повеляват,
земята, що отдавна обитаваш,
приятели дори да те предават!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Задгробник Евотош Всички права запазени