10 nov 2009, 0:18

Забравени думи

  Poesía
1.1K 0 5



Още помня
безлюдния плаж
и смълчаните
зимни дървета.
Ято гларуси,
кацнали в пясъка.
Сивотата,
покрила небето.
Победили вълните
рапани,
заплатили цената
със себе си,
до чадъри,
случайно забравени –
провокиращи времето.
Помня всяка
подробност
и пясъка,
поискал с теб
да си тръгне.
Прие го асфалта,
замислен,
напукан,
саможив
и навъсен.
С леда на
крайпътното блато
поигра си
за миг светлината
и остана зад нас,
нейде в тъмното,
неизказаното...

И вятъра.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Найден Найденов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...