10 nov 2009, 0:18

Забравени думи

  Poesía
1.1K 0 5



Още помня
безлюдния плаж
и смълчаните
зимни дървета.
Ято гларуси,
кацнали в пясъка.
Сивотата,
покрила небето.
Победили вълните
рапани,
заплатили цената
със себе си,
до чадъри,
случайно забравени –
провокиращи времето.
Помня всяка
подробност
и пясъка,
поискал с теб
да си тръгне.
Прие го асфалта,
замислен,
напукан,
саможив
и навъсен.
С леда на
крайпътното блато
поигра си
за миг светлината
и остана зад нас,
нейде в тъмното,
неизказаното...

И вятъра.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Найден Найденов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...