Забравени думи
Още помня
безлюдния плаж
и смълчаните
зимни дървета.
Ято гларуси,
кацнали в пясъка.
Сивотата,
покрила небето.
Победили вълните
рапани,
заплатили цената
със себе си,
до чадъри,
случайно забравени –
провокиращи времето.
Помня всяка
подробност
и пясъка,
поискал с теб
да си тръгне.
Прие го асфалта,
замислен,
напукан,
саможив
и навъсен.
С леда на
крайпътното блато
поигра си
за миг светлината
и остана зад нас,
нейде в тъмното,
неизказаното...
И вятъра.
© Найден Найденов All rights reserved.
