21 jun 2007, 21:13

"Забрави ли?"

  Poesía
753 0 0
Стоиш пред мен, докосваш ми ръката
и болка във очите ти гори.
Стоиш пред мен и тихо шепнеш:
„Прости ми, мила ти!"

Не бих могла да го направя,
макар да искам аз това.
Не бих могла аз да забравя
всяка болка и тъга.

Обичах те, но то ме нарани жестоко
и забрави любовта,
с която те дарявах, мили,
кажи ми, че не е така!

Забрави ли това?
Забрави ли - за теб живеех?
Забрави ли - за теб горях?
Забрави ли, когато си отиде, сълзите в моите очи?

Забрави ли и болката горчива,
която ти ми причини?
Сега не стой пред мен отчаян
и прошката ми не моли!

Сега за всичко, знай, е късно
и наистина ме забрави!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кристина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...