21 jun 2007, 21:13

"Забрави ли?"

  Poesía
755 0 0
Стоиш пред мен, докосваш ми ръката
и болка във очите ти гори.
Стоиш пред мен и тихо шепнеш:
„Прости ми, мила ти!"

Не бих могла да го направя,
макар да искам аз това.
Не бих могла аз да забравя
всяка болка и тъга.

Обичах те, но то ме нарани жестоко
и забрави любовта,
с която те дарявах, мили,
кажи ми, че не е така!

Забрави ли това?
Забрави ли - за теб живеех?
Забрави ли - за теб горях?
Забрави ли, когато си отиде, сълзите в моите очи?

Забрави ли и болката горчива,
която ти ми причини?
Сега не стой пред мен отчаян
и прошката ми не моли!

Сега за всичко, знай, е късно
и наистина ме забрави!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кристина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...