Стоиш пред мен, докосваш ми ръката
и болка във очите ти гори.
Стоиш пред мен и тихо шепнеш:
„Прости ми, мила ти!"

Не бих могла да го направя,
макар да искам аз това.
Не бих могла аз да забравя
всяка болка и тъга.

Обичах те, но то ме нарани жестоко
и забрави любовта,
с която те дарявах, мили,
кажи ми, че не е така!

Забрави ли това?
Забрави ли - за теб живеех?
Забрави ли - за теб горях?
Забрави ли, когато си отиде, сълзите в моите очи?

Забрави ли и болката горчива,
която ти ми причини?
Сега не стой пред мен отчаян
и прошката ми не моли!

Сега за всичко, знай, е късно
и наистина ме забрави!