"Забрави ли?"
и болка във очите ти гори.
Стоиш пред мен и тихо шепнеш:
„Прости ми, мила ти!"
Не бих могла да го направя,
макар да искам аз това.
Не бих могла аз да забравя
всяка болка и тъга.
Обичах те, но то ме нарани жестоко
и забрави любовта,
с която те дарявах, мили,
кажи ми, че не е така!
Забрави ли това?
Забрави ли - за теб живеех?
Забрави ли - за теб горях?
Забрави ли, когато си отиде, сълзите в моите очи?
Забрави ли и болката горчива,
която ти ми причини?
Сега не стой пред мен отчаян
и прошката ми не моли!
Сега за всичко, знай, е късно
и наистина ме забрави!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кристина Всички права запазени