plama7 (Пламена Владимирова)
236 1350
10 ene 2015, 17:38

Забрави ме... 

  Poesía » De amor
798 0 11

Какво от мене още искаш да ти дам?
Какво от любовта ми, все не ти достигна?
В този свят тъй шарен и голям,
обичта ми все при тебе исках да пристига!

Не те ли стопли огънят от моето сърце?
Не ти ли стигнаха моите горещи длани?
Не видя ли погледа ми влюбен пак по теб?
Не прочете ли във очите любовта ми?

Не искаш пак да бъда твоя весел смях.
Не искаш с нежността ми да те радвам.
Живота мой превърна го във огнен Ад,
във черна пепел чувствата обгърна.

И тръгвам си, щом сам това си пожела,
изчезвам в мрака тихо в разкаяние,
че мойта обич тиха и копнежна не разбира,
че тази обич беше нежно покаяние...

За теб ще бъда пак развратната жена,
за теб ще бъда грях и тежко наказание.
Забрави ме като тъжна есенна слана,
но винаги помни нашето любовно незабравяне...

© Пламена Владимирова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Радвам се, че Ви е харесало!
    Благодаря Ви Калоян и Владемар!
  • Хубав стих. Хареса ми. Поздравления
  • Много добро ! Когато даваш всичко от себе си в една връзка, а другия не го оценява е най-добре да си тръгнеш, макар, че е трудно и боли! Поздравления, Пламена!
  • Благодаря и на теб Мая
    и много поводи за усмивки ти желая!
  • Благодаря и на теб, Ачо!
    Твоите коментари винаги ми стоплят сърцето!
    И на теб топла и уютна вечер ти желая!
  • Жаравата най трудно гасне защото в пепел скрила се е тя. И при най малък полъх сърцето ни изгаря защото в плен е било то на любовта!
    Много хубава изповед !Макар и наранено сърцето прошка дава !Поздравления Пламъче!!!Приятна вечер!!!
  • Благодаря, Елица!
  • Изпята болка от любов...
  • Благодаря Ви,Мисан и Василка!
    Понякога е трудно да кажеш "забрави ме",
    когато самия ти е трудно да забравиш,
    а аз се радвам,че сте хванали същтността на изказа ми,който е продиктуван от душата ми.
    Хубава и творческа вечер Ви желая!
  • "И тръгвам си, щом сам това си пожела,
    изчезвам в мрака тихо в разкаяние,
    че мойта обич тиха и копнежна не разбира,
    че тази обич беше нежно покаяние..."

    Тук сякаш е фокусът на поетичния текст, въплътен в него точно и изящно!

    Поздравление, Пламена!
  • Харесах тази обич! Не се забравя лесно!Поздрав!
Propuestas
: ??:??