Забрави ме...
Какво от мене още искаш да ти дам?
Какво от любовта ми, все не ти достигна?
В този свят тъй шарен и голям,
обичта ми все при тебе исках да пристига!
Не те ли стопли огънят от моето сърце?
Не ти ли стигнаха моите горещи длани?
Не видя ли погледа ми влюбен пак по теб?
Не прочете ли във очите любовта ми?
Не искаш пак да бъда твоя весел смях.
Не искаш с нежността ми да те радвам.
Живота мой превърна го във огнен Ад,
във черна пепел чувствата обгърна.
И тръгвам си, щом сам това си пожела,
изчезвам в мрака тихо в разкаяние,
че мойта обич тиха и копнежна не разбира,
че тази обич беше нежно покаяние...
За теб ще бъда пак развратната жена,
за теб ще бъда грях и тежко наказание.
Забрави ме като тъжна есенна слана,
но винаги помни нашето любовно незабравяне...
© Пламена Владимирова All rights reserved.
