29 oct 2008, 14:21

Забрави ме

  Poesía
1.1K 0 12

ЗАБРАВИ МЕ

Да те забравя ли?

Забравя ли се слънцето през зимата?

Забравят ли пчелите

аромата на акациите?

Забравя ли полето житото,

или  реката своето море?

Дете от майка има ли забравено?

Да те забравя ли?

Омагьосаната пролет търси слънцето.

И го намира.

Пчелата - свойте цветове.

И ги намира.

Полето го събужда житото,

реката тича към морето.

Обезумяла майка търси си детето.

Душа проплаква - ето го!

Да те забравя ли?

Не мога. Мое слънце, мое жито.

Моя неизплакана тревога.

Жажда моя и дете отлитнало.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илиана Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...