Oct 29, 2008, 2:21 PM

Забрави ме

  Poetry
1.1K 0 12

ЗАБРАВИ МЕ

Да те забравя ли?

Забравя ли се слънцето през зимата?

Забравят ли пчелите

аромата на акациите?

Забравя ли полето житото,

или  реката своето море?

Дете от майка има ли забравено?

Да те забравя ли?

Омагьосаната пролет търси слънцето.

И го намира.

Пчелата - свойте цветове.

И ги намира.

Полето го събужда житото,

реката тича към морето.

Обезумяла майка търси си детето.

Душа проплаква - ето го!

Да те забравя ли?

Не мога. Мое слънце, мое жито.

Моя неизплакана тревога.

Жажда моя и дете отлитнало.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илиана Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...