Забравих
Забравих слънце да си взема,
валеше дъжд под тъжната луна,
по тротоара имаше елени,
които се целуваха в дъжда.
По кръглата обвивка на луната
препускаха частици от звезди,
от вятър разпилени чудесата,
шептяха нещо, но какво, кажи.
Живот ли е животът ми се питам,
когато съм сама и дъжд вали,
във стаята ми тиха сянка скита -
на някой скъп за мене, може би.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евгения Калъчева Todos los derechos reservados
