Забравих

17 oct 2012, 9:21

Poesía

537 0 3

Забравих слънце да си взема,

валеше дъжд под тъжната луна,

по тротоара имаше елени,

които се целуваха в дъжда.

По кръглата обвивка на луната

препускаха частици от звезди,

от вятър разпилени чудесата,

шептяха нещо, но какво, кажи.

Живот ли е животът ми се питам,

когато съм сама и дъжд вали,

във стаята ми тиха сянка скита -

на някой скъп за мене, може би.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.