17 окт. 2012 г., 09:21

Забравих 

  Поэзия
652 0 3

Забравих слънце да си взема,

валеше дъжд под тъжната луна,

по тротоара имаше елени,

които се целуваха в дъжда.

 

По кръглата обвивка на луната

препускаха частици от звезди,

от вятър разпилени чудесата,

шептяха нещо, но какво, кажи.

 

Живот ли е животът ми се питам,

когато съм сама и дъжд вали,

във стаята ми тиха сянка скита -

на някой скъп за мене, може би.

© Евгения Калъчева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??