Luna13 (Моника Стойчева) Luna13 (Моника Стойчева)
7 147
12 ene 2016, 22:21

Забравих устните си в Теб...

847 0 5

 

Забравих устните си...

в мисълта ти,

за да те топлят

и изпиват през нощите, 

когато ме няма....

Заключих тайните на любовта

в гърдите си...

за да боли по -малко, 

когато....

отсъстваш във дните ми...

Запазих трохи от гордостта си,

само за да ги разпилея на птиците...

и да остана в ръцете ти,

безмълвна и гола -

без маска на страх,

без ужас,

без религиозни символи...

Първична

Истинска

Твоя...

автор: Моника Валерѝ
дата: 08.01.2016г. 



 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Моника Стойчева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Luna13 (Моника Стойчева)
    Luna13 (Моника Стойчева)
    Благодаря на всички за оценките и коментарите!
  • sirDIMITRI (Сър Димитри)
    sirDIMITRI (Сър Димитри)
    Забравих устните си в Теб...
    много е нежно и ми хареса.
  • tanq_mezeva (Таня Мезева)
    tanq_mezeva (Таня Мезева)
    Забравих устните си...

    в мисълта ти,

    за да те топлят

    и изпиват през нощите,

    когато ме няма....
  • Luna13 (Моника Стойчева)
    Luna13 (Моника Стойчева)
    Само Бог знае, какво ще се случва напред във времето и пространството!
    Благодаря, ти за оценакта и коментара, Мисана!
  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    Дано да останеш, Моника! Чудесно пожелание в хубаво написано стихотворение, но дали ще се сбъдне е отделен въпрос. Ще ти стискам палци!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0