Отново вдишвам топлия ти смях
и с погледа си пак ме запленяваш,
забравил, че да гледам в теб е грях,
че не веднъж с очи ме вкаменяваш.
Забравил, че лицето ти за мен
бе онзи свят в сълзите ми окъпан,
във който молех да не съм роден,
за да не съм от болката затрупан.
Забравил, че в душата ти преди
със чувствата и мислите се давех,
а мойта пращах в ада да гори
и топлите ти устни утешавах. ...