Забравил съм
Отново вдишвам топлия ти смях
и с погледа си пак ме запленяваш,
забравил, че да гледам в теб е грях,
че не веднъж с очи ме вкаменяваш.
Забравил, че лицето ти за мен
бе онзи свят в сълзите ми окъпан,
във който молех да не съм роден,
за да не съм от болката затрупан.
Забравил, че в душата ти преди
със чувствата и мислите се давех,
а мойта пращах в ада да гори
и топлите ти устни утешавах.
И не че нещо в мен се промени.
И не че пак не пия твойто биле.
Сърцето ми съвсем се вкамени
и няма вече нежност да открие...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Чавдар Всички права запазени
