Забравила си

18 ene 2012, 23:00

Poesía » De amor

691 0 2

Не помниш вече моето лице,
чертите му стопиха се и в мрака,
изчезнаха от нощното небе,
в което като вятър аз те чаках.

Забрави, че във него всяка нощ
две сенки се прегръщаха без думи
и молеха звездите му - за още
минути нежност - скрити помежду им.

Забрави, че очаквахме мига,
във който без слова ще се погледнем
и тихо, без да искаме това,
на люляка душата ще откраднем.

Не помниш, беше просто, но уви...
Въпросите в очите ти ме питат.
Дали все още с теб сме там? Дали?
или душите ни... самотни скитат...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

severianin (Валентин Чернев)

2012-01-19T13:30:33+02:00

Добро средно равнище, сръчно направена лирика, в която е трудно да се отдели имитацията от автентичното внушение. Но и идеята, и образите са отдавна познати. Никола Инджов казваше: "Поети много. Не можеш да си сам, но трябва да си единствен!" Ето тази "единственост" липсва. Бъди оригинален!
fervor (fervor)

2012-01-19T08:16:00+02:00

Поздрав Чавдар!