Забравила си
857
0
2
Не помниш вече моето лице,
чертите му стопиха се и в мрака,
изчезнаха от нощното небе,
в което като вятър аз те чаках.
Забрави, че във него всяка нощ
две сенки се прегръщаха без думи
и молеха звездите му - за още
минути нежност - скрити помежду им.
Забрави, че очаквахме мига,
във който без слова ще се погледнем
и тихо, без да искаме това,
на люляка душата ще откраднем.
Не помниш, беше просто, но уви...
Въпросите в очите ти ме питат.
Дали все още с теб сме там? Дали?
или душите ни... самотни скитат...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Чавдар Всички права запазени
