18.01.2012 г., 23:00 ч.

Забравила си 

  Поезия » Любовна
688 0 2

Не помниш вече моето лице,
чертите му стопиха се и в мрака,
изчезнаха от нощното небе,
в което като вятър аз те чаках.

 

Забрави, че във него всяка нощ
две сенки се прегръщаха без думи
и молеха звездите му - за още
минути нежност - скрити помежду им.

 

Забрави, че очаквахме мига,
във който без слова ще се погледнем
и тихо, без да искаме това,
на люляка душата ще откраднем.

 

Не помниш, беше просто, но уви...
Въпросите в очите ти ме питат.
Дали все още с теб сме там? Дали?
или душите ни... самотни скитат...

© Чавдар Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Добро средно равнище, сръчно направена лирика, в която е трудно да се отдели имитацията от автентичното внушение. Но и идеята, и образите са отдавна познати. Никола Инджов казваше: "Поети много. Не можеш да си сам, но трябва да си единствен!" Ето тази "единственост" липсва. Бъди оригинален!
  • Поздрав Чавдар!
Предложения
: ??:??